Мнозина свързват 5 октомври с празника на Стара Загора. И с право. Тогава започва възстановяването на града. Града с най-правите улици. Град, с който да се гордеем. Но заедно с възраждането на града има много още незараснали рани. И те продължават да болят от мъката на останалото под османско владичество население в Беломорска, Одринска Тракия и Македония. И когато през през септември в България е обявена мобилизация, тя предизвиква спонтанен възторг в населението и надежда за край на нечовешките страдания и кланета.

В манифеста към българския народ, издаден на 5 октомври 1912 г. от цар Фердинад и правителството в катедралната църква “Св. Св. Кирил и Методий” в Стара Загора за обявяването на Балканската война, се казва: „След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците правда и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили… Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели!”.

Всъщност Фердинанд е отсядал в Стара Загора не веднъж. Преди 9.09.44 г в Бухчевата къща е имало надпис със следното съдържание: „През 1912-1913 г. тук е живял Негово величество Фердинанд I - цар на българите" Паметната плоча е поставена през 20-те години, но след 9.IХ. 1944 г. е свалена тихомълком и захвърлена в историческия музей, откъдето изчезва мистериозно . Балканската война започва с небивал ентусиазъм и чудеса от героизъм. Армията ни превзема Одрин – крепост, която според всички военни специалисти е непревземаема. Превзема Лозенград – силна крепост- преден пост на Цариград. Дава 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и над 3 000 безследно изчезнали[ Народонаселението дава и последния си залък, за да изхрани войската. И накрая какво – от победна се превръща в междусъюзническа и пълна национална катастрофа за България. Катастрофа, защото вместо да постигне така мечтаното освобождение, България губи още територии. Каква е тази орисия, която тегне над народа български. Дипломатически гафове при преговорите, но нали освен царя има парламент, има демократично избрани управници. Всички ли са били некадърници? Тежка и тъжна съдба българска. Напразно дадени хиляди жертви.

Цялата работа ми напомня в наши дни на някое семейство, което е взело ипотечен кредит, за да си купи къща. Блъска се семейство, горкото, трепе се там, да изплаща лихви и главници. Взема заеми и от лихвари, за да позакърпи отънелия семеен бюджет и накрая какво : като са подписвали договора, не са видяли клаузата написана с малки, почти незабележими буквички, която ги заробва завинаги...

Бедни ми, храбър българино, не става тая работа само с блъскане е и героизъм. Трябва и акъл...